Когато приятел те помоли да направиш торта за един от най-важните дни в живота й, се чувстваш едновременно щастлива и наред с това притеснена. Щастлива, че има огромно доверие в теб и знае, че каквото и да й "изпльокаш" върху тортата пак ще грее усмивка на лицето на булката, а притеснена - тъй като отговорността, която поемаш е много голяма.

Започват едни вътрешни въпроси, които винаги ме тормозят - Ще се справя ли?, Какъв дизайн да избера?, Ами ако не се получи, какво ще правя?

В повечето случаи с добра мобилизация и изпитан подход грешките се минимизират, но при мен нещата винаги трябва да са сложни и максимално на границата от това да станат в срок.

От 4-рите почивни дни единия прекарах на въздух на язовир. Риба не хванах, но стръвта ми била лоша се оказа. Сватбата беше в събота, а аз тепърва започнах да майсторя тортата в петък след 15.00 часа. Дори и фигурите не бях направила!!!

Идеята за т.нар. "птича торта" дойде от дизайна на поканите - две сладки пилета, които бяха основния елемент и присъстваха на доста места - на номерацията на масите, на малките подаръчета за гостите, на сватбената книга.

Е, без дори и да питам какъв да бъде дизайна, аз го реших - пилета ще са, няма какво друго да е. Отстрани обаче тортата трябваше да бъде свежа и елегантна, затова решението бе в жълто и сиво.

Ще ви опиша рецептата за крема, тъй като той стана много бързо и лесно, а за блатове можете да използвате някой от другите ми рецепти за пандишпанови блатове. Тортата е вита, в случая аз използвах готови блатове (срам ме е да си го призная, но поради липсата на време това е спасителен вариант).