Colours in Thailand

25 | 07 | 2011
4435

Започвайки тази публикация имах идея да ви представя историята на Тайланд, част от забележителностите на града и какво можете да правите докато сте там, къде да отидете и какво да вкусите. Далеч съм от мисълта обаче, че тук с няколко снимки, ще мога да ви предам от емоцията, която изпитвах постоянно докато се разхождах, гледах, снимах и цъках с език :) Затова реших, че по-добре да ви разкажа за цветовете на града и част от Тайланд. Но, правя уговорката, че това не са всичките нюанси и краски, а тези които впечатляват и завладяват всеки турист.
Най-зашеметяващата гледка в цял Тайланд и едно от най-величествените чудеса на Азия е Уат Пра Кео (храмът на Изумрудения Буда) с разположения в съседство голям дворец. Целият комплекс е съвкупност от архитектурни забележителности и монашески храмове. Всъщност старата столица на Тайланд е Аютая, като цялата архитектура и величественост е взаимствана от нея. Построени са канали, тухлите са донесени от там и са използвани за изграждането на канали и мостове, дворци, статуи на Буда. Не искам да навлизам в детайли по описанието на архитектурата на монашенсия храм, тъй като се оказва доста трудно да се запомнят всички извивки, мавзолей, галерии и други...с две думи всяко нещо си има име там.

Цветовете са невероятни - наситени, пълни с живот и енергия. Формите са ромбове, триъгълници, осмоъгълници, причудливи и много, много лъскави. Всяко нещо е изпипано до последния детайл, все едно човешка ръка не го е пипвала. Повтаряемостта на елементите те кара да гледаш и съзерцаваш стените на храма,  за да видиш дали не са пропуснали все пак нещо :)
Както знаете в Тайланд са будисти и навсякъде ще срещнете статуята на Буда - малка Буда, голяма Буда, седнала Буда, легнала Буда...


И ако си мислите, че това нещо няма разглеждане, не е така. Самият комплекс по своята същност е много малък - всичко е съсредеточено на едно място, има толкова много туристи, всеки ти се пречка и трудно можеш да снимаш. Комплекса се състои от кралския пантеон, библиотека, мавзолей, храм на изимурудения Буда, зала за аудиенции. Блясъкът се дължи на седефът върху цялата облицовка. Преобладават всички цветове - жълто, охра, зелено, синьо, оранж, тюркоазено и пак златисто. Това не е чисто злато, само така изглежда :) И как щеше да е, може би щяха да го отмъкнат...

Казах ви, че Тайланд е страна на контрастите. В единия случай гледаш лъскавите фасади, в другия случай попадаш на един случаен тото-продавач. Ето това е тото пункт :)

Най-хубавата гледка от големият дворец е оттук, тъй като нищо не го закрива. Тревата...приличаше на английска току -що окосена морава :)

Посетих и най - големият, направен от тиково дърво дворец "Виманмек", което буквално значи "замък в облаците". Е как няма да е такава, като е била някогашна резиденция на един от най-обичаните монарси на Тайланд, крал Чулалонгкорн. Най-интересното е, че в дворецът няма нито един гвоздей! Представяте ли си какви сглобки и снадки са били.

Предварително ни предупредиха, че трябва да влизаме боси...за обувките имахме специално отредено място, за да не надраскаме така безценния тиков под. Представлява музей, пълен с богата колекция от кралски лични вещи. В него има над 80 стаи, като най-горе монархът е имал собствена баня :) Ваната и душът са внос от Англия, откъде другаде :)

Опа...попаднахме на една зелена морава и стадо малки и големи слончета, които са в лятната резиденция на един от другите монарси. Цветовете, които преобладават са много европейски - бяло, зелено и пак бяло. Макар че има и китайско червено, архитектурата привлича със своята обраност и чистота.

Връщам се на основната тема - цветовете. Когато в Тайланд посрещат скъпи гости, те им показват част от своите занаяти и умения. Много са добри в карвинга и изкусната обработка на плодове, зеленчуци, които да греят като цветя.

Посрещат ви и с чаша разхлаждаща напитка от лимонова трева и много лед (чаша ли казах ?!). Много вкусна е тая лимонова трева, която я слагат навсякъде - в сосове, ястия, варят я на сок и алкохолни коктейли.

И тъй като това все пак е кулинарен блог, хайде да покажа и една чинийка със сладкиши :) Приготвят се от бобови зърна, кокос, кокосово мляко и са истинско изпитание за умелите сладкари. Трябват търпение и спокойна ръка, за боядисването, което отгоре се полага. Вкусът е невероятен.

Ето и китайското червено. Все пак в Тайланд живеят твърде много китайци :)

Слонски впряг - туристическа атракция :)

И накрая се разделяме с монахът в оранжево, който ще ни изпрати на излизане. Мил, благ и притихнал, вижда че го снимам и въпреки всичко не се дърпа или крие, а напротив - застава пред камерата, спира се и поглежда в обектива.

Следващият път - повече кулинарни факти...очаквайте снимка на бебета банани :)  >>

Коментари

Жани's picture

Прочетох с интерес увлекателния репортаж.Снимките са прекрасни:))
Поздрави!

eva stoianova's picture

Всяко едно пътуване само по себе си е уникално изживяване, което носи след себе си емоции и себеоткриване... Дани, това е един невероятен пътепис, чрез който и ние имахме възможността да се докоснем до тази екзотична част на Земята. Пожелавам ти да посетиш още много такива красиви места, както си го пожелавам и на себе си :))

Gena's picture

Няма насищане тази страна. Каквото и да се каже и напише е малко....Невероятна е!

Kemi H's picture

Интересно, цветно и много добре описано! Благодаря, че сподели с нас и ни разходи из Тайланд, Дани!

Нов коментар