С настъпването на всеки нов месец от календара правя малки ежедневни равносметки. Колко бързо минава времето, как не ми остава много за всичко важно, за повече споделяне, повече слънце и повече взаимност.

Не съм ви споменавала, но от миналата година една нова "споделеност" владее ума и сърцето ми. В период съм на промени, нов дом ни очаква. Замислихме всичко от белия лист хартия, с много идеи, усет за красивото и голяма доза ентусиазъм. На мнение съм, че ако не пробваш, никога няма да знаеш какво би могло да се случи и как ще се развият събитията.

И въпреки всички трудни въпроси, теглиш чертата и преценяш кой вариант е по-добър за теб. Та, така и аз. Дори няма смисъл да ви споменавам, че едно от нещата, които наклониха везните да живея в къща бе по-голямата кухня и разбира се, дворът и най-вече свободата. Свободата да ставаш сутрин рано и да посрещаш лъчите на слънцето сред утринната роса, лаят на кучетата и чуруликането на птичките. И всичко това, да си по-близо до природата, да вдишваш студения полъх на природата и да заспиваш на отворен прозорец с ясното създание, че лаят на съседското куче може да те събуди. Да усещаш аромата на борови иглички в студените зимни вечери и да се радваш на топлината на чашата с домашно вино и добра компания.

Все още сме далеч от идеята за пренасяне, но добрата новина е, че началото е поставено. Отделила съм кътче в градината за зеленчуци, билки и подправки и напролет с Божията помощ ще засадя първата си домашна продукция. Обещавам, че ще показвам снимки, но дотогава има време.

Засега мога да ви зарадвам с няколко скици и добри идеи, както и с една рецепта за лешникови сладки с оризово брашно.

До момента не бях посягала към този вид брашно, доста непознато за мен. Интересното при него е, че усещаш една хрупкавост, тъй като е малко по-едро спрямо другите пълнозърнести брашна. Сладките са здравословни, но и калорични, ама то кое не е ;) Така че не се притеснявайте. Мои приятели много ги харесаха и дори ме молят да им направя още. Аз пък споделям, че е топло и да се радват на пъпешите и коктейлите през лятото.

На пръв поглед сладките не блестят с някаква фотогеничност и очарование. Можете да ги поръсите с пудра захар или да разтопите шоколад и да ги потопите в него. А можете и така да ги оставите.

Ронливи са, така че ако ще ги разнасяте цял ден в раницата някъде изпът, ги приберете в подходяща кутия, за да не се натрошат.

Приготвяне:

За да приготвите лешниците е добре да ги запечете предварително. Купете сурови лешници, сложете ги в сух тиган и ги запечете от всички страни. Ще са ви необходими около 5 минути, но може и по-бързо да станат. Свалете ги от котлона, оставете ги леко да изстинат и люспите им ще се отделят. След това ги оставете изцяло да изстинат.

Загрейте фурната на 165 С. Постелете с пекарска хартия тавата.

Лешниците трябва да станат на трохи, за целта ги поставете в кухненски робот и ги натрошете на дребно.

В купа сложете лешниковите трохи, оризовото брашно, захарта. Добавете маслото, нарежете го на дребни парчета и го разбъркайте с останалите продукти. Тестото принципно е ронливо, но трябва да се получат топчета от него. Ако не се "споява", добавете още масло.

Оформете топчета с големина на чери домат и ги поставете на пекарската хартия. Оставете около 3-4 см около тях, тъй като при печенето ще станат плоски и ще загубят от обема си.

Печете около 30-35 минути до златисто. Оставете да се охладят напълно върху решетка.

По желание можете да разтопите натурален шоколад на водна баня и да ги декорирате допълнително - да потопите половинките на бисквитите, да ги напръскате отгоре само с шоколад или да намажете само дъното им с шоколад. Всичко зависи от вашата фантазия.
Можете да ги поръсите отгоре с пудра захар или да ги оставите така, както направих аз.